Постинг
03.04.2009 01:01 -
съкровището под леглото ми
най-скъпите отпечатъци за това, какво беше, са под леглото ми. в един полукашон. събират се в няколко кутийки и пораждат достатъчно цветни картини в мен, че да ме върнат обратно.
бургас, гимназията, морската градина, стаята ми вкъщи, хората, музиката, морето и пясъка
всеки е преобръщал себе си си по няколко пъти в ученическите си години. да можеш да проследиш това с един поглед върху някакви си картички, изрезки от драсканици в тетрадки, разпечатани логове, снимки или стари валентинки... не знам. колкото пъти ми се случи и си е все толкова очарователно и като за пръв път :)
прекалено е лично човек да коментира какво открива чрез тези тайни вратички.
просто днес докато отново ги видях и си помислих как от две години не съм прибавяла нищо ново. нищо от близкото минало.
сега ми се случват много повече неща, отколкото преди. може би аз не ги определям като значими, като достатъчно стойностни. или не вярвам, че някога ще ми липсват. или просто съм спряла да гледам на тях като на нещо важно, защото всичко се случва прекалено бързо. или съм прекалено вкопчена да сравнявам и да искам повече отколкото е било. а тук дали може да е повече? или поне толкова? или...?
бургас, гимназията, морската градина, стаята ми вкъщи, хората, музиката, морето и пясъка
всеки е преобръщал себе си си по няколко пъти в ученическите си години. да можеш да проследиш това с един поглед върху някакви си картички, изрезки от драсканици в тетрадки, разпечатани логове, снимки или стари валентинки... не знам. колкото пъти ми се случи и си е все толкова очарователно и като за пръв път :)
прекалено е лично човек да коментира какво открива чрез тези тайни вратички.
просто днес докато отново ги видях и си помислих как от две години не съм прибавяла нищо ново. нищо от близкото минало.
сега ми се случват много повече неща, отколкото преди. може би аз не ги определям като значими, като достатъчно стойностни. или не вярвам, че някога ще ми липсват. или просто съм спряла да гледам на тях като на нещо важно, защото всичко се случва прекалено бързо. или съм прекалено вкопчена да сравнявам и да искам повече отколкото е било. а тук дали може да е повече? или поне толкова? или...?
Спомените са спомени. Ценни защото са такива. Настоящето. Объркано и неразбрано. колкото повече порастваме нещатата стават все по-сиви, ненужни и неподходящи за кутията. И това ли е бъдещето? Може би докато настоящето се превърне в спомен тогава ще е по-ценно. А може би хората от кутията тогава са били по-искрени отколкото тези срещнати в настоящето зтаова няма как да не ги разделим... Може би трябва да направиш нов Полукашон.
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 1241
