Постинг
02.11.2008 08:21 -
7'10 a.m.
Автор: katt
Категория: Други
Прочетен: 2213 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 02.11.2008 08:28
Прочетен: 2213 Коментари: 2 Гласове:
0
Последна промяна: 02.11.2008 08:28
Тази сутрин изгревът над Младост беше специален. Каращ те не просто да се преоткриеш в него, а да се преродиш, захвърляйки всичко негативно и обременяващо.
Едно красиво утро в иначе студения и сух град... мъглите са безпощадно разкъсани и поемат ролята на дръпнати завеси, след които следва главното действие.
Аз съм си вкъщи, на терасата и от 15тия етаж наблюдавам с чаша топло какао как започва денят. Нов, свеж, вдъхновяващ и не просто пореден.
Хората, изглеждащи като малки трудолюбиви мравчици, почват да щъкат из малките улички, тук там минава някой автобус, няколко птички се реят в небето, някои се снишават към сивите блокове, прозрачният воал на спокойствието лека полека се вдига...
Съжалявам, че нямам фотоапарат да запечатам момента, но нищо. Важно е усещането, а не гледката. А него винаги ще го помня, или поне ще се опитам. Сякаш погледът ми е обгърнал превъплъщението не просто на надеждата, а на сигурното обещание за хубавия край на нещата, каквито и да са те.
Глътка горещо какао.. красиво е, макар и София, спокойствие (все още) ... ей в такива моменти човек може да си каже, че е щастлив :)
Добро утро на всички :)
Едно красиво утро в иначе студения и сух град... мъглите са безпощадно разкъсани и поемат ролята на дръпнати завеси, след които следва главното действие.
Аз съм си вкъщи, на терасата и от 15тия етаж наблюдавам с чаша топло какао как започва денят. Нов, свеж, вдъхновяващ и не просто пореден.
Хората, изглеждащи като малки трудолюбиви мравчици, почват да щъкат из малките улички, тук там минава някой автобус, няколко птички се реят в небето, някои се снишават към сивите блокове, прозрачният воал на спокойствието лека полека се вдига...
Съжалявам, че нямам фотоапарат да запечатам момента, но нищо. Важно е усещането, а не гледката. А него винаги ще го помня, или поне ще се опитам. Сякаш погледът ми е обгърнал превъплъщението не просто на надеждата, а на сигурното обещание за хубавия край на нещата, каквито и да са те.
Глътка горещо какао.. красиво е, макар и София, спокойствие (все още) ... ей в такива моменти човек може да си каже, че е щастлив :)
Добро утро на всички :)
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 1241